MGP.bg | Видеонаблюдението като способ за контрол върху трудовата дисциплина
17042
single,single-post,postid-17042,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-7.5,wpb-js-composer js-comp-ver-4.7.1,vc_responsive
 

Видеонаблюдението като способ за контрол върху трудовата дисциплина

mgp-post

31 яну Видеонаблюдението като способ за контрол върху трудовата дисциплина

Все по-често в практиката ми се налага да изготвям документацията на работодатели, които искат да се възползват от съвременните технически средства за контрол върху трудовата дисциплина.

Допустима ли е от закона практиката, с която се използват технически средства за контрол на работното място?

Техническите средства за контрол на работното място, каквото е и видеонаблюдението, са допустима и законосъобразна практика, но те трябва да се използват много внимателно от работодателите, защото санкциите за нарушение на правата на служителите са много големи и могат да варират от – 10 000 до 100 000 лева.

Работодателят следва да отчита обстоятелството, че информацията, получена чрез използването на видеокамери и записващи устройства, е обект на специална защита от страна на законодателството за защита на личните данни.

Кои са най-често използваните технически средства и способи за контрол върху трудовата дисциплина въвеждани от работодателите?

Понастоящем работодателите прибягват до разнообразните възможности за упражняване на контрол посредством видеонаблюдение на определени помещения и електронно отчитане на присъствието на работното място, точното засичане на времето на влизане и излизане от помощенията и времето, през което се присъства на работното място.

При въвеждането на подобни технически средства е важно работодателят да има предвид кое е допустимо с оглед свободата на личността и зачитане на личното пространство на служителя и на случайния посетител.

От една страна, работодателят е длъжен да уреди в правилника за вътрешния трудов ред организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност и да изготви специални правила отнасящи се до техническите средства и способи за контрол върху трудовата дисциплина и достъп до помещенията.

От друга страна, работодателят е длъжен също да пази достойнството на служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Неприкосновеността на личната сфера и опазването на достойнството на личността на служителите са общочовешки ценности, които работодателят следва да зачита.

За постигането на баланс между тези две групи задължения въвеждането на мерките от страна на работодателя следва да се осъществява при спазване на принципа на пропорционалност на характера на мерките за контрол и целите, за които те се използват.

От тази гледна точка, много внимателно следва да се въвежда както видеонаблюдение на работното място, така и електронното отчитане и контрол на достъпа до предприятието, особено когато то се реализира чрез биометрични системи (напр. с анализ на пръстови отпечатъци и др. подобни).

Тези въведения трябва да се правят, без да се превишават пределите на работодателските правомощия извън разумното и необходимото за нормалното протичане на трудовия процес, така че да се избегне прекалена намеса в личното пространство на лицата, както и неправомерното обработване на лични данни.

Кои са вътрешни актове чрез които се урежда видеонаблюдението?

Техническите средства и способи за контрол върху трудовата дисциплина и достъп до помещенията следва да бъдат уредени във вътрешен акт от работодателя, без да се абсолютизира защитата на принципа за опазване на личното достойнство на служителите.

Най-често, в правилника за вътрешния трудов ред, се залага само принципната възможност за изполването на тези технически средства, най-общите механизми и способи за контрол на трудовата дисциплина и достъпа до помещенията.

Другите съществени вътрешни актове, с които се урежда изсполването на тези механизми са: инструкцията относно мерките и средствата за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани от съответното дружество; заповедта, с която се приема тази инструкция; уведомлението на служителите; списък на подписалите служителите, които декларират писмено, че са се запознали със съдържанието на уведомлението.

Кои са източниците от които възниква задължението за въвеждането на тези мерки за контрол?

Необходимост от въвеждане на тези мерки може да възникне от два източника:

1. нормативен акт или 2. по инициатива на работодателя с цел оптимизиране на процеса на управление.

Когато специален закон, регулиращ дейността на работодателя предписва специални засилени мерки за сигурност, работодателят няма особена свобода на действие и преценка.

В този смисъл обработването на лични данни е допустимо и законосъобразно, когато то е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. В този случай работодателят следва да изпълнява нормативните изисквания и да предприеме изрично вменените му по закон задължителни мерки.

Това се отнася за дейности, свързани с повишени рискове, от които произтичат изисквания за предприемане на мерки с цел осигуряване на адекватна физическа сигурност. Такива са, например, мерките за сигурност в банките, правилата за достъп и охрана на помещения, в които се съхранява и обработва класифицирана информация, обществено важни места и учреждения подложени на видеонаблюдение и т. н.

В случаите, когато въвеждането на специални технически способи за контрол не произтича директно от закона, но работодателят счита, че са необходими с оглед оптимизиране на процеса на управление, възниква необходимостта от намирането на баланс и пропорционалност на мерките.

Установяването и отчитането на началото и края на работното време, почивките, както и на всяко влизане и излизане от помещенията на работодателя може да става с различни методи според мащабите и възможностите на работодателя, едно от които е видеонаблюдението.

Най-новите методи за контрол са биометричните системи. Правата на достъп се съхраняват в информационна система, която записва и архивира всяко преминаване през контролираните места. Така при нужда може да се получи информация или справка за движението на даден служител през контролираните точки.

Биометричен четец може да се използва също така като ключ за активиране на определени устройства, за да се осуети употребата им от неоторизирани лица. Така на практика се събират и съхраняват данни за физическата идентичност на лицата. Съвременните биометрични системи са най-надеждният метод за контрол, но при тях следва да се отчита и спазва специалният законов режим на защита на личните данни.

Личните данни трябва да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват. Това означава, че техническият способ за контрол трябва да бъде съответен по своята същност и характер на целите, за които се използва мярката.

Кои са предпоставките за законосъобразното обработване на лични данни, в това число и видеонаблюдението?

Първата предпоставка е регистрацията като администратор на лични данни в Комисията по защита на личните данни.Регистрацията се извършва безплатно.
Преди да започне обработването на лични данни администраторът е длъжен да подаде заявление за регистрация в Регистъра на администраторите на лични данни наКомисията по защита на личните данни.

В случаите, когато работодателят предстои да въведе видеонаблюдение, той задължително подава заявление в Комисията по защита на личните данни за тази цел.

Видеозаписите от средствата за наблюдениесъдържат информация, която е способна да разкрие лесно физическата идентичност на лицето, което е записано и поради това безспорно се определят като съдържащи лични данни.

В практиката си Комисията по защита на личните данни изразява изрично становище и указва, че преди започване обработването на лични данни чрез видеозапис от средства за наблюдение възниква задължение за заявяване на регистър „Видеонаблюдение“ в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от Комисията по защита на личните данни.

Втората предпоставка е приемането на специалните вътрешните правила и изготвянето на определени документи, както посочих по-горе в текста.

Третата предпоставка е уведомяването на физическите лица (служители и външни посетители) за извършвано видеонаблюдение чрез информационни табла, поставени на видно място и съдържащи информация, идентифицираща съответния администратор на лични данни, включително и информация за осъществяване на контакт с този администратор.

Данните следва да се обработват законосъобразно, като се предприемат необходимите мерки за защитата им от случайно или незаконно унищожаване, от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.

Получените видеозаписи следва да се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, освен в случаите, когато съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление и др.

Не се допускат форми на заснемане, записване и др., накърняващи етичните правила и засягащи човешкото достойнство (например в помещения за преобличане или санитарни помещения).

Четвъртата предпоставка е писменото съгласие на служителите.

Кои са необходимите документи за законосъобразното въвеждане на видеонаблюдението?

Ако приемем, че всички условия относно регистрирането на администратора на лични данни в Комисията за защита на личните данни са налични , документите които всеки работодател трябва има, са следните:

1. Инструкция относно мерките и средствата за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани от съответното дружество.
В тази инструкция следва да се съдържат:
1.1. индивидуализиране на администратора на лични данни; създаването на процедури и механизми за гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица от неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни;

1.2. воденето, поддържането и защитата на регистрите, съхраняващи лични данни за лицата, заети по трудови или граждански правоотношения в съответния работодател, и за лицата, с които дружеството e в търговски правоотношения; общо описание на поддържаните регистри – категории лични данни и основание за обработване;

1.3. технологично описание на поддържаните регистри – носители на данни, технология на обработване, срок за съхранение и предоставени услуги;

1.4. определяне на длъжностите, свързани с обработване и защита на лични данни, правата и задълженията им;

1.5. задълженията на длъжностните лица, обработващи лични данни;

1.6. описание на предприетите технически и организационни мерки и нивото на защита;

1.7. процедурите за докладване, управляване и реагиране при инциденти, аварии, произшествия и бедствия (пожар, наводнение и др.);

1.8. предоставяне на лични данни на трети лица – основание, цел, категории лични данни;

1.9. срок за провеждане на периодични прегледи при обработване на данните, както и за заличаването им;

1.10. унищожаването или прехвърлянето им на друг администрор;

1.11. Други;

1. 12. Приложение, в което се изброяват служителите имащи право да обработвят личните данни;

2. Заповед от работодателя на основание цитираната инструкция.

3. Уведомление до работниците и служителите на съответния работодател.

Това уведомление трябва да съдържа най-общо: уведомяване, че е планирано поставянето на определена дата видеонаблюдение например на: административната сграда, офис, завод, цех, склад, фабрика, отделно помещение, след което се цитира точния адрес.

Важно е да се посочи дали видеонаблюдението ще бъде денонощно, чрез заснемане на видеообраз и каква е целта на поставянето на видеонаблюдението.

Например това може да бъде: за защита живота и здравето на работниците и служителите; за предотвратяване на аварии; за установяване на извършителите при осъществяване на общественоопасни деяния, като кражби и грабежи; за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни и др.

Посочва се точно, кой има право на достъп до данните в регистър „Видеонаблюдение“ и т.н.

4. Изготвя се списък на подписалите служителите, които декларират писмено, че с подписване на списъка са се запознали със съдържанието на уведомлението.

Възможно ли е , служителите да подадат жалба, в случай, че не им е поискано съгласие и ако да – къде?

Подаването на жалба и сигнализиране на нерегламентирано видеонаблюдение се извършва в Комисията за защита на личните данни.

Това може да стане и по Интернет, но жалбата трябва да се подаде с електронен подпис и да се посочат точно: имена, адрес, телефон, имейл адрес.

Без коментари

Напиши коментар