MGP.bg | Договорът за вестинг – средство за стимулиране и задържане на ключови за компанията професионалисти
17147
single,single-post,postid-17147,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-7.5,wpb-js-composer js-comp-ver-4.7.1,vc_responsive
 

Договорът за вестинг – средство за стимулиране и задържане на ключови за компанията професионалисти

mgp-post

24 фев Договорът за вестинг – средство за стимулиране и задържане на ключови за компанията професионалисти

Vesting

В практиката ми като адвокат на компании предимно от технологичния сектор, понякога ми се налага да участвам в изработването на стратегии за стимулиране и задържане на ключовите за организацията професионалисти, извън договорите за обучение и договорите за повишаване на квалификацията.

Имал съм възможност да участвам в изграждането на местни компании, за които е било наложително да се адаптира чуждестранен опит и бизнес процеси. В тези случаи участниците в процеса използват термини заимствани от чужда бизнес среда, която не винаги има български юридически аналог и това поставя нас юристите в трудна ситуация. Такъв е случая с понятието „вестинг“ (от англ. – vesting), което последно време доби широка известност.

Тази нова за България бизнес практика цели да стимулира определени служители на работодателя или близки сътрудници на компанията, които не са служители да дават всичко от себе си, срещу писменото обещание при изпълнението на определени условия в определен срок, тези лица да придобият дружествени дялове или акции от капитала на компанията.

Правното средство за гарантиране на възможността служители или близки сътрудници на компанията да се възползва от плана за поощрение e договора за вестинг.

Този вид договор не е уреден от българското законодателство, но въпреки това е намерено правно средство за задържане и стимулиране на служителите и увеличаване на тяхната мотивация и производителност.

Като добър пример в българските условия може да се посочи технологичния сектор където този процес е най-добре познат. В производството на различни стоки, в международната търговия, недвижимите имоти, електронните медии и консултантските компании тази практика също се среща.

От гледна точка на работодателя (компанията) целта на използването на вестинга е да се задържат и стимулират ключови служители или близки сътрудници, които не са служители, но са свързани тясно с компанията например чрез някакъв вид договор за услуга, който тези лица предоставят и компанията не може да се лиши от техните услуги.

От гледна точка на служителите и близките сътрудници целта на използването на вестинга е те да получат допълнителен доход под формата на дялово участие или акции в дружеството, в което са наети да работят и така да се чувстват максимално ангажирани с успеха и бъдещето на компанията.

Само служители ли могат да бъдат страна по договора за вестинг

Най-често срещаните отношения, по повод на които се сключва договор за вестинг са трудовите правоотношения, в които едната страна има качеството служител, а другата работодател. Понякога отношенията по повод на които се сключва договора за вестинг има гражданскоправен, а не трудовоправен характер. Възможно е близки на компанията сътрудници да имат съществен принос в първоначалното или последващо развитие на компанията и да не са нейни служители, но да имат трайни договорни отношения по силата на които предоставят някакви съществени за компанията услуги. Тези важни за компанията професионалисти могат да бъдат стимулирани чрез създаването на перспектива за съдружие или акционерно участие.

Моят опит сочи, че обикновено за стимулиране и задържане на най-способните служители и сътрудници на компанията със съществен принос се заделят между 5 и 10 % от капитала на дружеството в дружествени дялове или акции. В зависимост от качеството и значението на лицата за функционирането на бизнеса те могат да получат дял или акции в компанията от  0,1 % до 5 % и в много редки случаи над 5 %.

Съществува ли правна уредба на договора за вестинг

Българското законодателство не предвижда изрична правна уредба на договора за вестинг, но благодарение на конкретна разпоредба в Закона за задълженията и договорите, на страните им се предоставя възможността свободно да определят съдържанието на всеки договор, който не е уреден изрично. Юристите наричат тези договори, за които няма изрична законодателна уредба, но съществува правна възможност да се регулират чрез основни начала, принципи на правото или чрез законови разпоредби по аналогия – ненаименувани договори.

Всяка нова бизнес практика или процес, за която няма изрична правна уредба би могла да намери нормативна основа в основния принцип на българското гражданското право наречен „свобода на договаряне“. Според този принцип на гражданското ни право единственото, което страните трябва да съобразят когато адаптират или създават нови практики и процеси е договорът да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Вестингът опция (деривативен финансов инструмент) ли е

Често пъти вестинг договора се нарича още и само „опция“ поради превода на термина от английски език и прилагането на международните счетоводни стандарти, но той макар и да прилича на опция – не е опция по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти. Именно в цитирания нормативен акт се съдържа единствената легална дефиниция за опция според българското право.

Опцията по смисъла на закона е ценна книга (не договор, а деривативен финансов инструмент). Тази ценна книга изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти  по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата. Това е всичко, за което опцията се отнася и нищо повече.

Ако вземем ООД-то като пример дружествения дял или удостоверението за членство в дружество с ограничена отговорност те не са ценни книги и дружествата с ограничена отговорност се изключват от предметния обхват на опцията. За разлика от опцията договорът може да съдържа множество допълнителни права и задължения за страните, условия и срокове – извън дефинитивното съдържание на опцията.

По тези причини не следва да се приравнява вестинга към опцията, защото тогава приложното поле на понятието ще се отнася до твърде ограничения смисъл на няколкото правата и задълженията по опцията; към ценните книги – акции и респективно към акционерните дружества, но не и към дружествените дялове и дружествата с ограничена отговорност.

Същност на вестинга

Под вестинг, следва да се разбира не широко разпространеното описание на самия процес, стратегията за мотивиране или изготвянето на вътрешните документи, нито методологията за поощрение и стимулиране, нито самата ценната книга опция, разбирана като деривативен финансов инструмент, а писмено съглашение – договор.

Договор между две или повече лица за уреждане на възможността, след изпълнението на конкретно договорени условия и изтичането на предварително определен период от време, да получат на предварително договорена цена и при предварително определен начин на придобиване – дружествен дял или акция, в конкретно определено дружество на което тези лица са служители или близки сътрудници.

Важно е да се отбележи, че по договора за вестинг винаги едната страна е физическо лице, което е служител или близък сътрудник на компанията. Другата страна винаги има качеството работодател или възложител, за лицето, с което се договарят условията за вестинг.

Изхождайки от професионалния си опит до момента ще дам следния пример от моята практика. Свързва се с мен клиент, който твърди, че работодателят му дава вестинг. Поздравих го и попитах какви са документите, с които компанията се ангажира да предостави тези права?

Той ми показна екселски файл на който има описани в табличен вид различни стойности, показатели и числа, които той трябва да постигне и някакви проценти за дялово участие. Тогава аз му обяснявам, че това е само вестинг таблица и по никакъв начин не създава права и задължения за страните.

Когато се свързах с компанията се оказа, че именно това работодателят му разбира под вестинг – една таблица и множество оперативки, на които се рисува в геометрична прогресия  възходящото развитите на компанията и нейната стойност във времето. При това положение се наложи да обясня на клиента си, че това не е професионален подход и не е вестинг, а част от мотивационната стратегия на неговия работодател да създава очаквания в служителите, но не и реално да им дава перспектива и дялово участие или акции.

Така, че когато някой ви отправя предложение препоръката ми да не разчитате само на джентълменска устна договорка, а да си осигурите писмено доказателство – договор. Освен това е важно да са сте наясно от самото начало дали и двете страни разбирате еднозначно смисъла предложението, дали вестинга за един е таблица, добро пожелание или конкретен писмен ангажимент.

Съдържание на договора за вестинг

Договорът за вестинг има следното основно съдържание, а именно: Дата, място и подробна индивидуализация на страните и техните права и задължения. Предварително определяне на целите за постигане от конкретното физическо лице, разписано в план за поощрение (методологията за постигане на целите). Предварително определяне на начина за придобиване на дружествените дялове или акции. Предварително определяне на цената за придобиване на дяловете или акциите. Предварително определяне на общия размер, процент на всички разпределяеми дяловете или акции по периоди: месеци или години. Предварително определяне на различните периоди от време за получаване на разпределяемите дялове или акции.

Когато съм изготвял договори за вестинг, винаги съм предвиждал освен горното основно съдържание и текстове свързани с предварително определяне на случаите, при които правото да се получат дяловете или акции се погасява или се отлага във времето след изпълнението на условие или след изтичане на определен в договора срок; Предварително определяне на последиците за страните в случай на преструктуриране, вливане, придобиване, отделяне и други действия, водещи да съществена промяна във финансовото състояние на компанията (работодателя) или нейното прекратяване.

Предварително определяне на последиците в случай на наследяване, преди упражняване правото на придобиване (например предвиждане на парично уравняване спрямо наследниците вместо получаване на дялове или акции). Данъчни, счетоводни и осигурителни последици за всяка от страните. Поемане на задължения за деклариране и плащане на данък от страната реализирала доход, ако такъв се реализира.

Подхождайте комплексно когато изграждате вестинг стратегията си

Когато дадена компания реши да изготви цялостна вестинг стратегия, съветът ми е да се подходи методично и комплексно. Първото нещо, което следва да се направи е да се създаде необходимата вътрешна документална правна основа за създаването на този процес. Да се вземат решения от общото събрание на съдружниците или акционерите, съвсем формално и те да се документират писмено.

Да се определи общия размер на разпределяемите дяловете или акции, например 10 % от капитала. Да се създадат вътрешни правила, в които да се определят целите за постигане от конкретните  физическо лица, които се цели да бъдат задържани и стимулирани. Създаването на план за поощрение (методологията за постигане на целите) може да бъде отделен документ или да бъде част от вътрешните правила. Да се проучи подробно какви са юридическите, счетоводните, осигурителните и данъчните ефекти от всички предприети действия.

Когато се постигне яснота по отношение на горните въпроси следва да се пристъпи към идентифициране на ключовите служители или сътрудници на компанията. И най-накрая да се изготви съдържанието на договора за вестинг с неговите конкретни права, задължения, условия и срокове.  Опитът ми сочи, че е трудно постижимо само един специалист да успее да обхване всички аспекти на вестинг стратегията. Това предпоставя ангажирането на финансов експерт, счетоводител, юрист, специалист по човешки ресурси и мениджмънта на компанията, който най-добре може да идентифицира целите пред компанията и начина на постигането им.

Счетоводни, данъчни и осигурителни ефекти при създаването на вестинг договора

Препоръчвам внимателно да се проучат и опишат в договора освен правата, задълженията, условията и сроковете, какви ще бъдат счетоводни, данъчните и осигурителните ефекти при реализация на правото да се получи дружествен дял или акция. Това е един от въпросите най-много подценяван при създаването на вестинг стратегията, но в същото време е твърде съществен, с оглед на декларирането, данъчното облагане, счетоводния и осигурителен ефект за страните по договора за вестинг.

Има различни примери, които могат да се приведат и всеки ще има приблизително еднакъв юридически, но не и счетоводен, осигурителен или данъчен ефект спрямо страните по договора. Например служител, с който се сключва договор за вестинг би могъл да даде предварителното си съгласие в специален текст на договора за месечни спестовни вноски, които да се внасят в негова лична спестовна сметка за период от 2 или 3 години.

На практика по този начин работодателят ще удържа уговорената сума от заплатата на служителя и ще я внася в спестовната сметка (фонд) на служителя. Размерът на сумата, която всеки служител ще спестява, ще се определя в договора за вестинг. След изтичане на периода за спестяване (2, 3 или 5 години) служителят ще има право да упражни правата по договора и да придобие дружествен дял или акции именно чрез спестените по сметката средства, като ги купи по пазарна цена.

В тази връзка възникват въпроси свързани с облагаемият доход и определяне на данъчната основа. Това следва да се извърши като се приложат  разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Според този данъчен закон в случаите, в които дяловете или акциите се придобиват чрез покупко-продажба, към момента на придобиването им от физическите лица се реализира доход.

Друг пример – в случаите, в които в договора за вестинг се предвижда дяловете или акциите се придобиват чрез увеличаване на капитала, към момента на придобиването им от физическите лица не се реализира доход и не се дължи данък, но остава задължението местните физически лица, които стават съдружници или акционери да декларират в годишната си данъчна декларация за съответната година притежаваните от тях дялове и акции.

Паричните средства от увеличения капитал остават като разполагаеми оборотни средства в дружеството за постигане на целите поставените от мениджмънта цели. Това е важно да се съобразява тогава когато се привлича допълнително финансиране чрез инвеститор (фонд или физическо лице).

В случай, че се придобиват дялове или акции и трябва да са изпълнени определени условия, отнасящи се до трудовите задължения на служители на компанията предоставянето на дяловете или акциите ще е обвързано с естеството и качеството на изпълнение на трудовите задължения на служителите. По смисъла на българското данъчно законодателство не може да се приеме, че дяловете или акциите са предоставени безвъзмездно, дори и да има такава уговорка в договора за вестинг, защото по този начин ще се постигне забранена от закона цел с позволено правно средство, което е вид заобикаляне на данъчния закон. Ето защо получените дялове или акции следва да се третират като доход от трудово правоотношение и съответно ще подлежат на облагане по предвидения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица ред за облагане на доходите от трудови правоотношения.

Аргументите за това данъчно третиране се извличат, както от самия данъчен закон, така и от международен счетоводен стандарт (МСС) 19 „Доходи на наети лица“. В цитирания  международен счетоводен стандарт (МСС) 19 се установява, че доходи на наети лица представляват всички форми на възнаграждение, предоставени от компанията в замяна на положения от наетите лица труд.

Възможността за придобиване на дружествените дялове или акциите могат да се предоставят на наети лица като част от техния пакет на възнаграждение в допълнение към заплатата. Могат да се предоставят и  като стимул за наетите служители да останат на работа в компанията или като награда за усилията за подобряване на резултатите на компанията, в съответствие с приетите вътрешни правила, плана за поощрение и договора за вестинг.

Като предоставя дружествените дялове или акциите в допълнение към другото възнаграждение, компанията плаща допълнително възнаграждение, за да получи допълнителни ползи. По тази причина получаването от страна на служителите на такива облаги като дялове или акции не може да се каже че е безвъзмездно, тъй като то е свързано с изпълняваните от тях задължения във връзка с трудовото им правоотношение.

Същото е положението и с близките сътрудници, които не са на трудов договор, защото те например могат да предоставят една услуга за определен период от време на значително занижена цена. Или например да осигурят финансова подкрепа чрез намирането на инвеститор, който ще вложи пари в компанията и срещу това да получат минимален брой дялове или акции, а не парично възнаграждение.

От изложените примери възниква въпроса дали изобщо е възможно безвъзмездното придобиване на дялове или акции по смисъла на данъчното право и счетоводните стандарти. Според мен отговорът е отрицателен и това е важно да се знае преди да се пристъпи към същинското уреждане на правоотношенията с договор.

Приложените примери представят една малка част от разнообразието от въпросите, които могат да възникнат при реализация на договора за вестинг. В тази връзка препоръката ми не само към компаниите, но и към физическите лица е да се проучат всички възможни ефекти (юридически, счетоводни, данъчни, осигурителни) при използването на това правно средство.

Като участник в процесите по изграждането на договори за вестинг и методологията за поощрение от опит мога да потвърдя, че това правно средство за стимулиране и задържане на ключови за компанията професионалисти е добре работещ механизъм.

Убедил съм се, че високо мотивирани, ангажирани с целите на организацията и вдъхновени служители и сътрудници могат да увеличат многократно добавената стойност на компанията и по този начин да реализират и за себе си допълнителен доход.

Без коментари

Напиши коментар