MGP.bg | Предпоставки и критерии, установяващи наличието на търговската несъстоятелност
17022
single,single-post,postid-17022,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-7.5,wpb-js-composer js-comp-ver-4.7.1,vc_responsive
 

Предпоставки и критерии, установяващи наличието на търговската несъстоятелност

25 окт Предпоставки и критерии, установяващи наличието на търговската несъстоятелност

Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство по универсално принудително изпълнение спрямо онези търговци, които са неплатежоспособни или свръхзадължени. Това съдебно производство е сложно, с множество самостоятелни и вътрешно обособени производства като например – производство по предявяване, приемане и оспорване на вземанията, обжалване актовете на съда, производство по осребряване на имуществото на длъжника, производство по разпределение на паричните срадства, включени в масата на несъстоятелността.

Защо юристите наричат това производство универсално?

Отговорът е защото универсалността на производството има две основни цели – първата цел е да удовлетвори всички кредитори на длъжника и втората цел е да осребри цялото негово имущество. Това производство е най-сложното и най-комплексното съдебно производство, защото съдържа в себе си множество норми, който преуреждат с обратна сила правните последици на сделките и действията, заварени при откриването на производството по несъстоятелност. В несъстоятелността се наблюдава сложното преплитане на почти всички правни отрасли прави, правоприлагането е много бавно, сложно и непредвидимо.

Какви са реалните възможности за развитието на това специално съдебно производство – несъстоятелността?

На първо място – обявяване на длъжника в несъстоятелност, осребряване и разпределяне на неговото имущество и заличаване на търговеца от търговския регистър.
На второ място – приемане и одобряване на план за оздравяване на търговеца. Това е най-рядко срещаната хипотеза в практиката. Статистически факт, е че не повече от 1 % от всички несъстоятелни търговци продължават дейността си с план за оздравяване.

Кои са субектите на производството по несъстоятелност?

Това са лица притежаващи търговско качество – те са изброени още в първия член на Търговски закон – това са търговските дружества, кооперациите или извършващите по занятие сделки лица от същия този първи член на закона. Определени лица, макар и търговци, са изключени от този кръг, това са търговците публични предприятия, които упражняват държавен монопол върху дейностите посочени в член осемнадесети от Конституцията. Банките и застрахователите също не попадат в този кръг, защото специален закон урежда тяхната несъстоятелност.

Кои са органите на производството по несъстоятелност?

Това са окръжния съд по седалището на длъжника, който в това производство правораздава и администрира процеса. Синдикът, който управлява имуществото и осребрява активите на длъжника. Събранието на кредиторите, който е единственият задължителен колективен орган в това производство.

Кои са предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност?

Първото, общо основание е наличието на неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид конкретно изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни негови активи. Това основание е приложимо спрямо всички търговци.

В съдебната практика се приема, че само икономическата невъзможност, а не наличието на юридически пречки за плащане се обосновават неплатежоспособността. Което означава, че критериите, с които съдът си служи са преди всичко финансово-счетоводни и по-малко юридически.

Втората предпоставка е свръхзадължеността. Наличие на такова състояние имаме при капиталовите търговски дружества (АД, ООД и КДА) тогава, когато тяхното имущество не е достатъчно, за да покрие паричните им задължения.

Кои са показателите на финансовия и счетоводния анализ установяващи степента, в която търговецът е в състояние да изпълнява паричните си задължения?

Неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на търговеца спрямо всички кредитори. Преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, следва да се извърши след съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му. Следователно, определящото за икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото на длъжника изобщо.

В съдебната практика се използват различни показатели за финансово-счетоводен анализ на предприятието, дефинирани в Национален счетоводен стандарт № 13, а именно: коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, ефективност на приходите и разходите и др.

Водещо значение заемат именно коефициентите на ликвидност, защото посредством тях се определя способността на длъжника да покрива краткосрочните и текущите си задължения. В Национален счетоводен стандарт № 13 са посочени видовете ликвидност и начина по който се определят.

Общата ликвидност е съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Бързата ликвидност е съотношението на сбора от краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и парични средства към краткосрочните задължения. Чрез този коефициент се установява способността на длъжника да покрива задълженията си с наличните средноликвидни активи.

Незабавна ликвидност е съотношението между сбора от кракосрочните инвестиции и паричните средства към текущите задължения. Посредством този коефициент се установява способността на длъжника да покрива задълженията си с наличните високоликвидни активи.

Абсолютна ликвидност е съотношението на паричните средства към текущите задължения.

Именно коефициентите на ликвидност са основния инструмент, който българските съдилища използват при установяването на степента, в която длъжникът е в състояние да погасява паричните си задълженията.

Тези финансови и счетоводни показатели са важни за формиране на преценката на съда, но те не са абсолютни, защото тяхната функция е да подпомогнат съда при формирането на неговата обща правна преценка относно способността на длъжника да погасява паричните си задължения.

Какъв следва да е характера на невъзможността за изпълнение на паричното задължение?

Съдебната практика приема за критично състоянието на търговеца, тогава когато състоянието на невъзможността за изпълнение на паричното задължение има траен, постоянен характер. Преустановяването на обслужването на дълговете на длъжника следва да е трайно наложилата се невъзможност, в резултат от кризисното състояние на търговеца да покрива текущи задължения. Частични плащания, резултат от извънредни освобождаване на активи и оборотни стокови наличности не са достатъчни да се обоснове липсата на траен характер на невъзможността за изпълнение на паричното задължение.

Кой е най-проблемния въпрос в българската съдебна практика при несъстоятелността?

Най-проблемния въпрос в българската съдебна практика е началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността. Това е най-трудната задача пред която се изправят съда и страните в процеса. В същото време началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността е и най-важния момент в самото съдебното решение.
Според съдебната практика, началната дата на неплатежоспособността е най-ранната, установена по конкретното дело дата, към която са налице кумулативно всички критерии за наличие на неплатежоспособността или свръхзадължеността.

Към този момент следва да е налице състояние на трайно, обективно и необратимо финасово затруднение.

Най-често началната дата се свързва с конкретно събитие и се установява към края на определена календарна година с различни показатели за финансово-счетоводен анализ на предприятието, определени в Национален счетоводен стандарт № 13: коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, ефективност на приходите и разходите и др.

В други случаи началната дата на изпадането на длъжника в неплатежоспособност или свръхзадълженост е свързана с доказан по делото конкретен факт, като например: падеж на парично задължение, погиване на голям актив на длъжника, едновременен падеж на няколко задължения, обявяване на предсрочно изискуем банков кредит и др.

Със съдебното решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност се постановява законосъобразното начало на осребряването на активите формиращи масата на несъстоятелността и се подготвя пътя за принудителното получаване на имуществено удовлетворение от кредиторите.

Без коментари

Напиши коментар